В следващите редове ще ви представим една личност, чието име

 В идващите редове ще ви представим една персона, чието име дълго време незаслужено тъне в давност. Това, както доста постоянно се случва в историята, се дължи на политически аргументи и по никакъв метод не трябва да слага под подозрение приноса на този човек към родината ни и по-точно към българското военно дело.

 След 1944 година името и делото на ген. Иван Колев са подложени на целенасочена давност, поради това, че се бори против руснаци, а най-много за това, че си разрешава да ги побеждава. За благополучие в последните години името на героя на сегашния роман бе изтупано от от прaхта като даже през септември 2016 година в град Добрич бе открит негов монумент.

 Иван Колев е роден на 15 септември 1863 година в бесарабското село Бановка в Руската империя (днешна Одеска област, Украйна), ситуирано на 25 км източно от Болград и основано от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област през 1821 година

 Роденият в Бесарабия Иван Колев гради удачна чиновническа кариера в София, само че избухналата през 1885 година Сръбско-българска война прекатурва живота му. Той се записва доброволец и взема решение да се отдаде на военна кариера. През 1886 година Колев към този момент е юнкер във Военното учебно заведение. Като русофил взе участие интензивно в детронацията на княз Александър І. Заради това е разжалван и отхвърлен за малко от Военното учебно заведение. Все отново съумява да го приключи като кавалерист и да продължи военното си обучение във Военната академия в Торино.

 Отдал се напълно на армията, той няма време за персонален живот. Успява да се ожени едвам през 1897 година и доста му тежи, че няма деца. Вероятно заради това прекарва цялото си време в казармата. Може би тъй като не е „ паркетен лъв ”, поради присъединяване му в детронация на княз Батенберг и русофилството, цар Фердинанд го недолюбва. Все отново Иван Колев 4 години е пълководец на елитния Лейбгвардейски конен полк.

 С началото на Балканската война той е отхвърлен от конницата и локален като щабен офицер на разнообразни места. Все отново качествата му не остават незабелязани и в Междусъюзническата война е към този момент началник-щаб на Пета войска под командването на ген. Стефан Тошев. Тук той натрупва генералщабен военен опит в действителна обстановка, макар че не стои в щаба, а на бойната линия.

 През 1914 година Иван Колев е нараснал в чин генерал-майор и става пълководец на  Десета Беломорска дивизия. Две години е престоят му в Западна Тракия и има действителен принос в налаганего на българската власт в тази присъедидена към България през 1913 година област.

 През май 1915 година ген. Колев към този момент е отпред на Първа конна дивизия. Това не е инцидентно. Предстои война против Румъния, а само в Добруджа има удобни условия за изява на кавалерията. Щастие за дивизията е, че получава подобен пълководец – деятелен и неуморен, ген. Колев се е сраснал с конницата и откровено я обича. За малко време съумява да я стегне и трансформира в добре смазана бойна машина. Тя е осъвременена, към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни елементи.

 Когато на 1 септември 1916 година стартира войната против Румъния, правилен на себе си, ген. Колев персонално взе участие в бойните дейности. Легендарен е казусът, в който персонално той, дружно с още седем кавалеристи, съумява да плени румънски взвод от 40 боеца.

 На 4 септември за пръв път ген. Колев се сблъсква с съветски войски. Той – русофилът, би трябвало да се бори против руснаци. И го прави без сантименти и съмнения. При това се сблъсква с опитни елементи, имащи към този момент двугодишен военен опит. Емблематични са думите му, които той изрича пред подчинените си:

„ Кавалеристи, Бог ми е очевидец, че съм благодарен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят в този момент казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки зложелател, който пречи за обединяването на България! ”

 Както признават разрушените казаци: „ Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета… и 10 индивида нападат четиридесет. ”

 Светкавичните дейности на Първа конна дивизия зашеметяват съперника. Няма случай в Южна Добруджа, в който българската кавалерия да не одобри стълкновение, нормално против надминаващ по бройка съперник. Но освен това – няма случай да не победи. Българските кавалеристите работят, въодушевени от възприятието за отплата за неправдата от 1913 година, а и от желанието да се измият незаслужените упреци към конницата, че не способства във войната.

Вдъхновен от шеметния ход на Първа конна дивизия, Иван Вазов написа:

„ Не кавалерия – стихия
От гневни демони…
Не кавалерия – лава
В димящи вълни. ”

 За четири месеца непрекъснати бойни дейности Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 боеца, 1 знаме, 14 оръдия, доста коне и коли. Заслугата е на първо място на военачалник Иван Колев. Той се демонстрира като отличен пълководец и стратег, който взема бързи решения, даже нарушава заповеди, единствено и единствено да не изпусне самодейността. Безразличен към заплахите и гибелта, ген. Колев не търси улеснения, храни се с бойците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа дневно и се стреми да заобикаля непотребни жертви. Затова и бойците го обичат.

 С разтърсено здраве още преди навлизането в Добруджа, физическото и нервно напрежение изтощават организма на ген. Колев. Оцелял измежду патрони и снаряди, той угасва в санаториум във Виена, лишен от героична гибел. На 29 юли 1917 година той умира едвам на 54 години, с видението за своята обичана дивизия в разгара на стълкновение. Последните му думи са: „ Обграждат ни! Обграждат ни! По-скоро конницата в офанзива! Марш! Марш! ”

 Както споделя един негов зависещ: „ Щастливец, той си отиде, като отнесе в сърцето си облика на една велика и обединена България… ”

Инфо: www.bulgarianhistory.org